ЛИЧНОСТИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА - брой 85

ЧИУНЕ СУГИХАРА

Чиуне Сугихара е роден на 1 януари 1900 г. в Яоцу, село в префектура Гифу на Япония. Със стипендия от японското Министерство на външните работи той заминава за Харбин, космополитния „Париж на Изтока“ в Манджурия, където научава руски език, взема името Сергей Павлович, жени се за рускиня и приема православното християнство.

Там за първи път влиза в контакт с еврейската общност.

През 1939 г. той е назначен за консул в Каунас в Литва и там се изправя пред най-голямата дилема в живота си, когато през лятото на 1940 г. не се подчинява на преките заповеди на правителството си да спре да издава хиляди транзитни визи на евреи, бягащи от нацисткото изтребление. Смята се, че между шест и десет хиляди души са спасили живота си благодарение на тези подписани документи. Той се връща в опустошена Япония, уволнен е от Министерството на външните работи и живее десетилетия наред в пълна анонимност, без изобщо да говори за това, което е направил. Едва през 1984 г. „Яд Вашем“ го признава за „Праведник сред народите“, като той е първият с това отличие от японски произход. Умира на 31 юли 1986 г. в Камакура, почти незабелязан в собствената си страна, но почитан в Израел.