Planet metal

Освен Dream Theater, Tool е единствената прогресив метъл група, спечелила множество награди и златни плочи. Квартетът, воден от Мейнард Джеймс Кийнън и Адам Джоунс, обаче има и тъмна страна. Ако групата на Джон Петручи се отличава с блестящата си виртуозност на сцената и изпълнява трилъри от най-добрите албуми на всички времена, те създават свои лоялни фенове, очаровани от тяхната изключителна визуална и звукова вселена.

От появата си в края на 1999 г., Sabaton заслужено са сред най-популярните хеви метъл групи. Те често вървят срещу течението, но удивителната решителност се превръща от скромна пауър метъл банда в единствена по рода си, особено когато дават воля на страстта си към историята. Техните спектакли привличат хиляди почитатели, които намират за изключително привлекателен начина, по който те поднасят сражения и войни.

Children of Bodom

Children of Bodom пишат история в европейския екстремен метъл, водени от непоколебимата младост на своите членове и бързото покоряване на музикални върхове. Петорката развива талантите си и израства до брилянтни музиканти, способни да комбинират блек метъл, мелодичен дет метъл, пауър и традиционен метъл. Виртуозността им помага да покорят челните места в класациите в родната им Финландия, но за това плащат висока цена. Струва си да се обърне внимание на поразителната им кариера.

Подобно на своите славни викингски предци, Amon Amarth един ден се впускат да завладеят света със същата решителност, но в оръжейния им арсенал няма брадви и мечове, а мощни китарни рифове и епични песни. Това, което прави групата особено завладяваща, е бруталната ѝ музика, замислена от дет метъла, съчетана умело с вдъхновяващи мелодии. За трийсетте години на сцена членовете на Amon Amarth са превърнали свиренето на шведски, които редовно хващат оръжията.

Музикалният стил на Behemoth въплъщава цялото пътуване, което екстремният метъл извървява от началото на 90-те години. Групата е резултат от упоритата работа на човек, готов на всичко, за да сбъдне мечтата си. От 1991 г. Behemoth става водеща група в блек и дет метъла, предлагайки неизследвани дотогава полета отвъд стиловите граници. Спънки, смяна на лейбъли, засечки, болести, промяна на стила, смени в състава: нищо не може да спре тези момчета да следват съдбата си.

След седем студийни албума, турнета, изпълнения на живо и почти двадесет години кариера Type O Negative не успяват да се преборят с безразличието на радиостанциите и музикалните телевизии. Те обаче имат запазено място в сърцата на почитателите. Присъствието на много публика на техните концерти доказва, че са заслужили своята слава. В средата на 90-те години почти се докосват до публично признание, но не всички ги оценяват подобаващо. Подобно на мрачния си фронтмен, Type O Negative не гонят лесния успех и не предлагат комерсиална музика. Запазват почерка си и музиката им си остава бавна и мрачна, със сложна структура и депресивни текстове.

Stone Temple Pilots успяват да продадат близо 40 милиона записа по целия свят, но така и не пробиват в Европа. Групата се появява след Pearl Jam и Nirvana, но свири по-скоро авангарден метъл. Понякога обичани, друг път мразени, музикантите търсят начини да изразят вдъхновенията си и да изпепят страданието си. Стилът на изпълненията е изключително интересен, а с течение на времето звученето идва съвсем на място. Нотката гръндж прави по-различни Stone Temple Pilots от бунтарските настроения, които характеризират ранните им дни.

Когато слушаме ранните сурови записи на Death и Master, е трудно да си представим, че дет метълът би могъл да „роди“ група като In Flames. Първоначално музикантът е само един, но проектът му се развива и се превръща в пълноценна група. Радикалната музикална еволюция и успехът, който In Flames постига в началото на новото хилядолетие, са свидетелство, че стилът на групата се издига от ъндърграунда и успява да достигне до всички равнища на метъл общността.

Gojira са квинтесенцията на историята на успеха на френския метъл. Братя Дюплантие; родени в семейство на артисти, израстват в Югозападна Франция. В средата на 90-те години посяват семената на това, което ще се превърне в Gojira. Бавно, но сигурно градят основи и петнайсет години по-късно прерастват до първенационалния „Стад дьо Франс“. Дискографията им е прекрасно пътешествие, където екологичното съзнание среща истинския хард метъл.