ЙОЗЕФ ДИТРИХ — Важни личности от Втората световна война

Малко личности от Втората световна война са толкова парадоксални на нацисткия режим, колкото Йозеф „Зеп“ Дитрих. Роден в име, нито най-малко следа от традиционно военно културно, той прави кариера с бурни маневри слиза до командване на бронирана армия с едва няколко години военно образование. Той е лоялен до степен на най-самоотвержено бойно поле в Западната история. На робско подчинение, но в същото време и способен да не се подчинява на заповеди, когато инстинктът му на боец го изисква. Може да бъде брутален към врага и защитник на своите хора. Осъден е като военен престъпник, но и е народен герой за десетки хиляди ветерани, които му отдават почит при смъртта му. Дитрих е най-съвършеният продукт на СС – лоялността, личната храброст над професионалните заслуги. Жестокостта към противника и презрението към аристократичния род. Ако разберем Йозеф Зеп Дитрих, разбираме същността на функционалното, обогатеното и разпадащото се нацистко военно апарат.

ВИЛХЕЛМ КАЙТЕЛ

Влиятелна личност от Втората световна война

Адолф Хитлер никога не се е доверявал на генералите си. Има обаче едно изключение: Вилхелм Кайтел. Роденият в семейство на земевладелци Кайтел е военен от кариерата, който, след като се е отличил в Първата световна война, изкачва йерархичната стълбица почти против волята си, тъй като отдадената му мечта е да се оттегли в имението си и да води живот на земеделски стопанин. Това, което най-много му цени неговият началник, е всеотдайността му към работата, организаторските му способности, а не на последно място, послушанието му при изпълнението на заповедите, които му се дават. Точно тези добродетели привличат вниманието на фюрера, който го поставя начело на Върховното командване на въоръжените сили, а след капитулацията във Франция го повишава в звание фелдмаршал в знак на признание за заслугите му. От този момент Кайтел вече не се отделя от нацисткия лидер, въпреки че влиянието му върху него е нулево, както се свежда до това да предава желанията на фюрера на военното командване и с настъплението на армията във войната за Германия да понася все по-честите му изблици на гняв.

ЧИУНЕ СУГИХАРА

Чиуне Сугихара е роден на 1 януари 1900 г. в Яоцу, село в префектура Гифу на Япония. Със стипендия от японското Министерство на външните работи той заминава за Харбин, космополитния „Париж на Изтока“ в Манджурия, където научава руски език, взема името Сергей Павлович, жени се за рускиня и приема православното християнство.

Там за първи път влиза в контакт с еврейската общност.

През 1939 г. той е назначен за консул в Каунас в Литва и там се изправя пред най-голямата дилема в живота си, когато през лятото на 1940 г. не се подчинява на преките заповеди на правителството си да спре да издава хиляди транзитни визи на евреи, бягащи от нацисткото изтребление. Смята се, че между шест и десет хиляди души са спасили живота си благодарение на тези подписани документи. Той се връща в опустошена Япония, уволнен е от Министерството на външните работи и живее десетилетия наред в пълна анонимност, без изобщо да говори за това, което е направил. Едва през 1984 г. „Яд Вашем“ го признава за „Праведник сред народите“, като той е първият с това отличие от японски произход. Умира на 31 юли 1986 г. в Камакура, почти незабелязан в собствената си страна, но почитан в Израел.

ЕРИХ ХАРТМАН

Благодарение на невероятните 352 потвърдени свалени самолета по време на Втората световна война Ерих Хартман остава в историята като най-смъртоносния изтребител в германската военна авиация и в историята на въздушните сражения. Присъединил се към Изтребително крило 52 на Луфтвафе едва на 20-годишна възраст, той развива боен стил, основан на търпение, изненада и прецизност, в полза на кратки и решителни атаки. Способността му да засича врага от голямо разстояние и да се приближава незабелязано се превръща в отличителна черта на неговата ефективност. Известен сред своите съветски противници като Черния дявол от Юга, той действа почти изцяло на Източния фронт, където натрупва всичките си победи. За разлика от други асове или пилоти с доказан брой унищожени врагове, неговата кариера се отличава със забележителна тактическа дисциплина и постоянна грижа за оцеляване, което му позволява да изпълни над хиляда и четиристотин бойни мисии. След края на войната е предаден на Съветския съюз, където остава в плен в продължение на десет години, без да се поддаде на натиска, на който е подложен. Освободен е през 1955 г. и продължава кариерата си в новите въздушни сили на Федерална република Германия. Фигурата му олицетворява както майсторството на пилот изтребител, така и моралните и човешките сложности на войната през XX век.

МАНОЛИС ГЛЕЗОС

Манолис Глезос (1922 – 2020) е партизанин, прогресивен политик, журналист и писател, който със своята зрелищна и изключително символична акция на Акропола през 1941 г. се превръща в символ на началото на гръцката съпротива срещу германския окупатор.

Опитвайки два пъти, който е на негова възраст, за окупирана Европа, целият му живот е отражение на любовта му към Елада и на неговата отдаденост на свободата и справедливостта.

ЦАР БОРИС III

Цар Борис III (1894–1943) е първороден син на цар Фердинанд I и Мария Луиза от династия Бурбон-Парма, а се възкачва на трона през 1918 г., едва на 24-годишна възраст. Това става след абдикирането на баща му, наложено от пораженията, които той претърпява във Втората балканска война и в Първата световна война, където България фатално свързва съдбата си с тази на Германия. Последвалата политическа нестабилност принуждава цар Борис да търси укрепване на личната си власт, въпреки че се опитва да тушира острите политически противопоставяния. За да се опита да противостои на все по-нарастващата икономическа зависимост от Германия и международната изолация, подтикват България да се присъедини към Тристранния пакт, подписан от политиците и немската военна администрация на Царството. Борис III обаче не се подчинява на всички искания на Хитлер, не изпраща войски да се сражават с Вермахта на руския фронт, не позволява евреите, живеещи в България – около петдесет хиляди, да бъдат депортирани в лагерите на смъртта.

РУДОЛФ ХЬОС

С няколко думи: свещеник, Рудолф Хьос се превръща в архитект на най-голямата фабрика за смърт в историята. Като комендант на Аушвиц-Биркенау между 1940 и 1943 г. носи пряка отговорност за убийството на над един милион души, често извършвано с хладнокръвието на човек, ръководещ индустриална операция. Неговата фигура въплъщава като малко други баналността на нацисткото зло: обикновен индивид, превърнат в ключов елемент от безпрецедентен геноцид. Неговата биография не само документира механиката на ужаса, но и разкрива мисленето, което го прави възможен.

Паул Тюмел

Той е известен като „д-р Холмс“ сред колегите си от нацисткото разузнаване, а за чехословашкото разузнаване е агент А-54. Паул Тюмел (1902–1945) е двоен агент, който под най-малко петнадесет различни самоличности работи за чехословашките тайни служби от самото сърце на германското военно разузнаване (Абвера) между 1936 и 1942 година. Германските власти се опитват да заличат истинската му самоличност и ролята му в историята и почти успяват. Днес много историци го смятат за един от най-ценните шпиони в Централна Европа по време на Втората световна война. Тази книга разказва историята на човека, който се осмелява да се противопостави на Третия райх отвътре.

СИМОН ВИЗЕНТАЛ

Ако трябва да се определи Симон Визентал с една дума, тя би била „ловец“. Нацистите го влачат през гета, затвори и концентрационни лагери, а 89 негови роднини са убити в газови камери, но той се измъква от ада. От освобождаването му през май 1945 г. до края на живота му през септември 2005 г. съсредоточава цялата си енергия върху единствена цел: да преследва палачите. Благодарение на неговите неуморни разследвания престъпници като Айхман, Щангл или Мюрер се озовават на подсъдимата скамейка. Но най-голямата му заслуга е да превърне личната трагедия в мисия, така че светът никога да не може да забрави.

ФУМИМАРО КОНОЕ

Принадлежащ към най-висшата японска аристокрация, Фумимаро Коное (1891–1945) олицетворява противоречията в Имперска Япония, разкъсвана между традиция и модерност, дипломация и милитаризъм. Като министър-председател в решаващи моменти той насърчава Военния курс на страната и по време на неговото управление Япония подписва Тристранния пакт с Германия и Италия. Краят му обобщава разпадането на елит, който не успява да контролира силите, които сам е отприщил. Историята на Коное е за провала на умереността пред лицето на военния радикализъм в предвоенна Япония.

ПИЙ XII

На 2 март 1939 г. кардинал Еудженио Пачели, който дотогава се е отличил като нунций в Германия и държавен секретар на Светия престол, става папа. Името, което си избира, е Пий XII – не само за да изрази приемственост, но и декларация за намерението му в битката, която изглежда очертаваща се война, а след нея така желаната от всички фигура на арбитър между враждуващите сили. Конфликтът обаче избухва няколко месеца по-късно и с увеличаването му на папския престол стои човек, чиято главна цел е да гарантира неутралитета на Ватикана и да не провокира по-големи злини за Църквата и католиците, с които тя се грижи за християните в Германия. Баби смъртта му през 1958 г. продължават да се разгарят спорове за действията, които е смятал за обосновани с оглед избягването на още престъпления.

АНЕ ФРАНК

Ане Франк (1929 – 1945) е немско момиче, известно с ценния си дневник, който е писала, докато се е крила със семейството си в Амстердам по време на нацистката окупация. В продължение на две години те описват живота си в укритието и своите усещания, страхове и надежди. Заловено е и депортирано в лагерите през август 1944 г., а умира в концентрационния лагер Берген-Белзен през 1945 г. Тя остава едно от най-мощните свидетелства за жертвата на Холокоста.

АЛБЕРТ ШПЕЕР

Шпеер е архитектът на военните архитектурни мечти на фюрера. Включително на най-внушителната от всички предградия на Берлин, за да се превърне в столица на вселенската империя.
Довереното на Хитлер в него е толкова голямо, че през 1942 г. го назначава за министър на въоръженията и мунициите – длъжност с изключителна отговорност както се на предходи военното положение. Благодарение на организационните му умения германската армия да успява на бойните полета до късната фаза по-дълго от очакваното. След поражението да се изправя пред съда в Нюрнберг и да се превърне в един от малкото технократи, които не губят лице заради престъпленията и жестокостите.

ЛУДВИГ АЛМАШИ

Аристократът и изследовател Лудвиг Алмаши е изтъкан от светлосенки, характерни за време, в което границите, включително моралните, се размиват. Свързан с Кралското географско дружество на Великобритания, той изследва източната част на Сахара, когато по картите все още съществуват „бели петна“; прокарва маршрути, усъвършенства картографията и открива хилядолетни скални рисунки. По време на войната познанията му за пустинята го правят твърде ценен и той влиза в Абвера, като оглавява операция „Салам“ – дръзко проникване на германски агенти в Египет през Сахара. Години по-късно Холивуд го преосмисля като романтична легенда. Реалността обаче е на много по-неудобен и много по-интересен човек от всяка измислица.

ХАЙНЦ ГУДЕРИАН

По време на Първата световна война Хайнц Гудериан, тогава млад офицер от германския Генерален щаб, открива ново и страшно оръжие, от което може да се извлече изключителна полза – това е танкът. След като мирът е възстановен, той се посвещава на изучаването му най-напред на теория, а по-късно, избягвайки с изобретателност ограниченията върху въоръжението, наложени на Германия от Версайския договор и на практика. Превръща се в голям поддръжник на бронетанковата армия. Адолф Хитлер повярва в него и нарежда да се създадат танкови дивизии, които изиграват решителна роля за бързите и победоносни кампании в Полша и Франция, и двете за блестящата концепцията за блицкриг (мълниеносна война). Когато Гудериан се опитва да приложи в много по-амбициозната и неуспешна операция „Барбароса“ срещу Съветския съюз, той е обвинен от армията заради склонността му да се противопоставя на началниците си и да действа на своя глава. Генералът е възстановен от фюрера едва когато поражението на Германия във войната вече е неизбежно.

ДИТРИХ БОНХОФЕР

Важни личности от Втората световна война

Дитрих Бонхофер (1906–1945) заема особено място сред германските интелектуалци и духовници от времето на нацизма. Като пастор и протестантски мислител, той се противопоставя на нацистката власт и участва в съпротивата. Плаща с живота си за своята позиция, но остава пример за морална твърдост и вяра.

ХАРИ ТРУМАН

Хари С. Труман преминава от местната политика до президентството на Съединените щати и е един от най-крупните моменти на XX век. След края на Втората световна война той поставя основите на следвоенния свят. Той насърчава плана „Маршал“ за възстановяване на Европа и с твърдост управлява кризата около блокадата на Берлин, без да предизвика нов конфликт. Този ключов управленец остава в историята като лидер, отговорен за решения с огромна историческа значимост.