КОЛЕКЦИОНЕРСКИ ФИГУРКИ ОТ ФИЛМИТЕ НА MARVEL

ОТМЪСТИТЕЛИТЕ – ПАЗИТЕЛИ НА ГАЛАКТИКАТА – АНТ-МЕН И МНОГО ДРУГИ!

ЕДНА УНИКАЛНА И ЕКСКЛУЗИВНА КОЛЕКЦИЯ.

Една уникална и ексклузивна колекция ръчно рисувани фигурки от фимите на MARVEL, придружена с вълнуващо списание за тайната история на всеки филм на MARVEL с коментари на водещите актьори,продуцентите и режисьорите.

Официалните колекционерски фигурки, представящи главните герои и „злодеи“ от филмите на Marvel Studios.

Всеки герой e проектиран с помощта на богат фотографски документален материал и сканиране на физическите характеристики във висока резолюция.

Всички фигурки са изработени от специална метална смола, която позволява вярното представяне на всички детайли. След това са рисувани на ръка.

Героите са точни копия на оригиналите, с отлични пропорции.

Всеки брой е придружен от колекционерска фигурка и разказва тайната история на всеки филм на Marvel, с коментари от водещите актьори, продуцентите и режисьорите. Броевете включват профилите на актьорите, въплътили всеки герой, и разкриващи ни какво вярват за своето алтер его. Открийте тайните на създаването на филмите на Marvel чрез поредица от статии, разказващи тяхното развитие в детайли. Всеки брой разкрива приноса на ключови герои в киновселената на Marvel.

МОНТЕСКЬО

Хората, духът, законите

В творчеството на Шарл-Луи дьо Секонда, барон дьо Монтескьо (1689 – 1755) човек може да влезе от много страни и да открие много зали, в които да се задържи: справедливостта и свободата на човека са водещата линия на неговата мисъл, а законите са мястото, на което той ги търси. Наблюдението и анализът са неговият инструмент, умереността и спокойствието – отличителните му черти. Той познава иронията, но не умее да бъде злонамерен. Като човек на Просвещението и неуморен търсач, той насочва погледа си към света на хората и към тяхната история, оставяйки ни урок по релативизъм, откритост и рационалност, който устоява на времето. Това въведение в неговото творчество се стреми да предаде смисъла и значението му или поне да посочи няколко входа, чрез които можем да навлезем в него и да се поспрем, за да размишляваме заедно с него

РОРТИ

Рорти и прагматическият обрат

Ричард Рорти (1931–2007) е един от най-влиятелните философи през последните десетилетия на XX век. Неговите идеи се асоциират с неопрагматизма, философско движение, възникнало в Съединените щати през 80-те години, но по-скоро и с прагматическия завой, наблюдаван при някои европейски философи. Рорти води диалог с различни философски традиции като херменевтиката и аналитичната философия и участва в дебати с фигури като Ролс, Хабермас и Ватимо. В многобройните си книги и лекции той поставя под въпрос традиционния начин на теоретизиране на проблеми като истината, човешката природа и валидността на моралните принципи и предлага по-исторически начини за обяснение на стойността на човешките езици, светлите и тъмните страни на демокрацията, напрежението между отговорността и свободата, разделението между религия и политика и ролята на литературата в едно по-малко жестоко общество.

ОРТЕГА И ГАСЕТ

Приключенията на истината

Ортега и Гасет (1883–1955) преди всичко е философ, мислител, който полага началата на европейската философска мисъл и изгражда обща култура. Голяма част от очарователните му творби се крие в убеждението му, че политическият живот не е въпрос само за обект на размисъл. Той е убеден, че за да се разбере една метафизика, е необходимо по някакъв начин да се създаде история, тъй като метафизиката, искаме или не, ни завладява в най-дълбоките ни определения на хода на историята и настоящия момент. Всъщност философията изисква самосъзнание и осъзнаване на обкръжението и обстоятелствата около нас. В тази книга като изложение, при това недвусмислено и открито, е разгледана новата чувствителност, теоретично обоснована от Ортега във връзка с проблемите, пред които е изправено обществото на неговото време. Той е убеден, че реалността може да бъде по-добра, ако се вземат подходящи мерки, и затова не само ни подтиква да запитаме не само какъв е идеалът, но и какви бихме искали да станем (възможност).

ШЕЛИНГ
Между природата и меланхолията

„Шелинг си е Шелинг и човек трябва да го приема такъв, какъвто е“ – тези думи описват точно немския философ Фридрих Вилхелм Йозеф фон Шелинг (1775–1854), ексцентричен мислител, чиито мелодраматичен порив опасно тласка както личния му живот, така и философията му към ръба на пропастта. Непрекъснато на кръстопът между гняв и разум и едновременно изпаднал в анонимност, Шелинг е нещо средно между мрачен интелектуалец, който развива суровата строгост като свое ежедневно знание, и очарователно неспокоен денди, законосен син на изтерзаната от страсти романтична епоха.

РОЛС – Философът на справедливостта

Никой не е мислил за справедливостта в съвременния свят с такава интелигентност и строгост, както Джон Ролс (1921–2002). Той посвещава цял живот на това да разреши напрежението между свободата и равенството, без да се отказва нито от едното, нито от другото, защото и двете са незаменими за демокрацията.

Неговата „Теория на справедливостта“ е сред най-влиятелните философски книги на XX век.

ДИДРО – Духът на Френското просвещение

Фигурата на Дени Дидро (1713–1784) в общото въображение се свързва най-вече с необикновената работа по издаването на Енциклопедията – един от най-представителните манифести на Френското и Европейското просвещение. Но Дидро е много повече от педантичен и старателен редактор: той създава няколко философски текста и се включва по оригинален начин във философския дебат на XVIII век. След като получава католическо образование, той критикува християнството до степен да заеме първо страната на деизма, а след това категорично страната на атеизма. От дуализма на Декарт той възприема материалистичния монизъм в стила на Спиноза; отделя достатъчно време за размисли върху антропологията и сенсуализма, както и за анализ на страстите; накрая се занимава с естетика, художествена литература и драматургия. Този текст има за цел да възстанови дълбочината на мисълта на френския философ, като прекрачи отвъд опростяването на идеите му, на което е бил подложен твърде дълго време.

ХУСЕРЛ И ГАДАМЕР
Феноменология и херменевтика
Мигел Гарсия-Баро

Философията не е само върховна или обща представа за света. Нейното знание се подлага на трезвата проверка на внимателния анализ на всеки реален факт и на всеки проблем. Тя е едновременно абсолютно усилие на разума, избрало богатство от опит и етико-логически интерес към доброто.
Когато придадем на системата от идеи нова и причинно обоснована равновесие (именно защото няма да става дума за философия), който иска да бъде философ, трябва да се захване с „философията“, която му принадлежи.
Никой през XX век не е представял по-добре този идеал на феноменологията, както Едмунд Хусерл (1859–1938), основател на феноменологията, докато Ханс-Георг Гадамер (1900–2002) се занимава с дълбока феноменологична философия.

БЪРКЛИ
Изобретателният емпирист

През XVII и XVIII век се развива британският емпиризъм – философско движение, което като цяло се характеризира с идеята, че човешкото познание трябва да се основава на опита. Считан от философа Марио Дал Пра за „най-важния британски мислител от първата половина на XVIII век“ (1685 – 1753) заедно с Лок и Хюм, Джордж Бъркли е един от най-значимите представители на това движение. Неговият интензивен живот и солидно и впечатляващо творчество ни представят един остроумен аналитик, защитник на теизма и в същото време предшественик на Ернст Мах и Алберт Айнщайн. Градът Бъркли в Калифорния, известен със своя престижен университет, носи името на този философ, който е незаменим не само за разбирането на нашето съществуване, но и на света, в който то е потопено.

МАРК АВРЕЛИЙ
Императорът философ

Докато воюва срещу германските народи, Марк Аврелий (121 – 180 г. н.е.) записва в поредица бележки своите размисли за смисъла на съществуването и делата. В тях се прокрадва съжалението на императора за това, че не е имал достатъчно време да се посвети на философията с необходимата дълбочина, и същевременно се очертава пътят на една философия, която сред тревогите, разочарованията и суетата на света търси сигурно убежище в покоите на душата. Покрай нишката на спомените, в танцуващите отзвуци от диалога на Марк Аврелий със самия себе си се разгръща сложното преплитане на философия, морал и политика, върху което се е изграждала западната култура.