ХУСЕРЛ И ГАДАМЕР
Феноменология и херменевтика
Мигел Гарсия-Баро

Философията не е само върховна или обща представа за света. Нейното знание се подлага на трезвата проверка на внимателния анализ на всеки реален факт и на всеки проблем. Тя е едновременно абсолютно усилие на разума, избрало богатство от опит и етико-логически интерес към доброто.
Когато придадем на системата от идеи нова и причинно обоснована равновесие (именно защото няма да става дума за философия), който иска да бъде философ, трябва да се захване с „философията“, която му принадлежи.
Никой през XX век не е представял по-добре този идеал на феноменологията, както Едмунд Хусерл (1859–1938), основател на феноменологията, докато Ханс-Георг Гадамер (1900–2002) се занимава с дълбока феноменологична философия.

БЪРКЛИ
Изобретателният емпирист

През XVII и XVIII век се развива британският емпиризъм – философско движение, което като цяло се характеризира с идеята, че човешкото познание трябва да се основава на опита. Считан от философа Марио Дал Пра за „най-важния британски мислител от първата половина на XVIII век“ (1685 – 1753) заедно с Лок и Хюм, Джордж Бъркли е един от най-значимите представители на това движение. Неговият интензивен живот и солидно и впечатляващо творчество ни представят един остроумен аналитик, защитник на теизма и в същото време предшественик на Ернст Мах и Алберт Айнщайн. Градът Бъркли в Калифорния, известен със своя престижен университет, носи името на този философ, който е незаменим не само за разбирането на нашето съществуване, но и на света, в който то е потопено.

МАРК АВРЕЛИЙ
Императорът философ

Докато воюва срещу германските народи, Марк Аврелий (121 – 180 г. н.е.) записва в поредица бележки своите размисли за смисъла на съществуването и делата. В тях се прокрадва съжалението на императора за това, че не е имал достатъчно време да се посвети на философията с необходимата дълбочина, и същевременно се очертава пътят на една философия, която сред тревогите, разочарованията и суетата на света търси сигурно убежище в покоите на душата. Покрай нишката на спомените, в танцуващите отзвуци от диалога на Марк Аврелий със самия себе си се разгръща сложното преплитане на философия, морал и политика, върху което се е изграждала западната култура.