Резултати от търсене за: 'БРОЙ/'

Първороден грях. Част първа.

Първороден грях. Част втора.

„Магическа забава“ е вълнуваща занимателна книжка, която ще ви срещне с Рон Уизли, млад магьосник и най-добър приятел на Хари Потър. Открийте забавни факти, преминете през лабиринт в „Хогуортс“, сглобете минифигурка и нека магическата забава започне!

„Ку-Чо се развихря“ е втората книга от популярната графична поредица на Дейв Пилки. В тази част Ку-Чо, наполовина човек и наполовина куче, се изправя пред нови предизвикателства и злодеи.

В града се е възцарил нов вид справедливост... Приготви се за екшън, напрежение, романс и хилежи. Когато един полицай и неговото куче се озовават в необичайна ситуация, резултатът е неочакван – двамата стават едно. Така се ражда Ку-чо – смел и неподкупен пазител на реда, винаги готов да се изправи срещу злото.

„Ку-чо“ е първата книга от хитовата комикс поредица на Дейв Пилки, която бързо печели популярност сред младите читатели по цял свят. С типичното си чувство за хумор, динамично действие и искрена емоция, тази история улавя духа на класическите супергеройски приключения, но с необичаен и забавен обрат. Комиксът е подходящ за деца, които тепърва започват да четат самостоятелно, но и за всички, които обичат леки и забавни истории с пъстри и изразителни илюстрации. Дав Пилки, известен също с „Капитан Гащи“, използва стилистика, която напомня детски рисунки, като така прави книгата още по-близка до малките читатели.

Зад шегите и комичните ситуации обаче се крият и важни теми – приятелството, справедливостта и смелостта да бъдеш себе си. В „Ку-чо“ има всичко – напрегнати преследвания, злодеи с неочаквани планове и герой, който е винаги готов да направи правилното нещо, дори когато това не е лесно. Една история, която показва, че истинската сила не е само в мускулите, а и в добротата, честността и смелостта.

МИЛАН НЕДИЧ

Малко личности в окупирана Сърбия олицетворяват толкова ярко и същевременно толкова неудобно дилемите на сътрудничеството с окупатора, колкото Милан Недич. Той е генерал от кралската югославска армия, началник на Генералния щаб и бивш министър, а през 1941 г. приема да оглави наложеното от германците правителство на националното спасение. Не е убеден нацист като своя роднина и политически съюзник Димитрие Льотич, нито изглежда да е действал единствено от честолюбие. Недич твърди, че е поел властта, за да защити сръбския народ от репресии, глад и разруха. Правителството, което оглавява, сътрудничи обаче с окупаторите, предоставя им ресурси и работна сила и участва в преследването, довело до унищожаване на по-голямата част от евреите в Сърбия. Дали Недич е трагичен патриот, поел непосилна отговорност, или колаборационист, поставил авторитета си в служба на нацизма?

Фигурата на фелдмаршал Алберт Кеселринг е една от поставящите ни в неудобно положение, защото не се вписват в нито един от шаблоните, които сме си създали, за да систематизираме миналото. Той не е нито фанатик на нацизма, нито безскрупулен опортюнист, но служи ефективно и лоялно на престъпния режим. Не е фанатичен стратег от заслепяващите с бързи и фотогенични победи, а е нещо, на което е по-трудно да се възхищаваш, но и още по-трудно да оспориш: майстор в отбраната, способен да извлече максимална ефективност от недостатъчни ресурси в почти безизходни ситуации. Той е пилотът генерал, от когото армиите се нуждаят отчаяно, когато войната вече е загубена, но когото никой не помни, когато тя е спечелена. Свидетелства за изграждането на Луфтвафе от нулата, воюва в две световни войни, защитава Италия педя по педя в кампания, която и до днес се изучава в учебниците, а накрая е осъден за военни престъпления, освободен е на смърт, амнистиран е и е освободен в морално двусмислената атмосфера на Студената война. Той остава следа, в която тактическият гений и отговорността за смъртта на невинни цивилни са неразделни, както винаги е при правещите добре нещо, което само по себе си е ужасно.

ВИКТОР УЛМАН  
Докато Хитлер презира многообразния свят на бившата Австро-Унгарска империя, Виктор Улман олицетворява точно обратното: Европа на културни пресечни точки, споделени езици и преплитащи се традиции. Евреин по произход, получил образованието си във Виена и развил се като творец в Чехословакия в междувоенния период, той превръща музиката си в пространство на модерност, естетически изисквания и хуманистична позиция. Поради това нацистите го правят свой враг: забраняват творчеството му и го депортират в Терезин заедно със семейството му. Но дори в лагера не престава да твори. Тази биография възстановява пътя на изключителен композитор и в същото време на Европа, разрушена от фанатизъм. В разгара на Втората световна война Улман противопоставя на преследването и изтреблението моралната сила на културата.

ЙОЗЕФ ДИТРИХ — Важни личности от Втората световна война

Малко личности от Втората световна война са толкова парадоксални на нацисткия режим, колкото Йозеф „Зеп“ Дитрих. Роден в име, нито най-малко следа от традиционно военно културно, той прави кариера с бурни маневри слиза до командване на бронирана армия с едва няколко години военно образование. Той е лоялен до степен на най-самоотвержено бойно поле в Западната история. На робско подчинение, но в същото време и способен да не се подчинява на заповеди, когато инстинктът му на боец го изисква. Може да бъде брутален към врага и защитник на своите хора. Осъден е като военен престъпник, но и е народен герой за десетки хиляди ветерани, които му отдават почит при смъртта му. Дитрих е най-съвършеният продукт на СС – лоялността, личната храброст над професионалните заслуги. Жестокостта към противника и презрението към аристократичния род. Ако разберем Йозеф Зеп Дитрих, разбираме същността на функционалното, обогатеното и разпадащото се нацистко военно апарат.

ВИЛХЕЛМ КАЙТЕЛ

Влиятелна личност от Втората световна война

Адолф Хитлер никога не се е доверявал на генералите си. Има обаче едно изключение: Вилхелм Кайтел. Роденият в семейство на земевладелци Кайтел е военен от кариерата, който, след като се е отличил в Първата световна война, изкачва йерархичната стълбица почти против волята си, тъй като отдадената му мечта е да се оттегли в имението си и да води живот на земеделски стопанин. Това, което най-много му цени неговият началник, е всеотдайността му към работата, организаторските му способности, а не на последно място, послушанието му при изпълнението на заповедите, които му се дават. Точно тези добродетели привличат вниманието на фюрера, който го поставя начело на Върховното командване на въоръжените сили, а след капитулацията във Франция го повишава в звание фелдмаршал в знак на признание за заслугите му. От този момент Кайтел вече не се отделя от нацисткия лидер, въпреки че влиянието му върху него е нулево, както се свежда до това да предава желанията на фюрера на военното командване и с настъплението на армията във войната за Германия да понася все по-честите му изблици на гняв.

ЧИУНЕ СУГИХАРА

Чиуне Сугихара е роден на 1 януари 1900 г. в Яоцу, село в префектура Гифу на Япония. Със стипендия от японското Министерство на външните работи той заминава за Харбин, космополитния „Париж на Изтока“ в Манджурия, където научава руски език, взема името Сергей Павлович, жени се за рускиня и приема православното християнство.

Там за първи път влиза в контакт с еврейската общност.

През 1939 г. той е назначен за консул в Каунас в Литва и там се изправя пред най-голямата дилема в живота си, когато през лятото на 1940 г. не се подчинява на преките заповеди на правителството си да спре да издава хиляди транзитни визи на евреи, бягащи от нацисткото изтребление. Смята се, че между шест и десет хиляди души са спасили живота си благодарение на тези подписани документи. Той се връща в опустошена Япония, уволнен е от Министерството на външните работи и живее десетилетия наред в пълна анонимност, без изобщо да говори за това, което е направил. Едва през 1984 г. „Яд Вашем“ го признава за „Праведник сред народите“, като той е първият с това отличие от японски произход. Умира на 31 юли 1986 г. в Камакура, почти незабелязан в собствената си страна, но почитан в Израел.

ЕРИХ ХАРТМАН

Благодарение на невероятните 352 потвърдени свалени самолета по време на Втората световна война Ерих Хартман остава в историята като най-смъртоносния изтребител в германската военна авиация и в историята на въздушните сражения. Присъединил се към Изтребително крило 52 на Луфтвафе едва на 20-годишна възраст, той развива боен стил, основан на търпение, изненада и прецизност, в полза на кратки и решителни атаки. Способността му да засича врага от голямо разстояние и да се приближава незабелязано се превръща в отличителна черта на неговата ефективност. Известен сред своите съветски противници като Черния дявол от Юга, той действа почти изцяло на Източния фронт, където натрупва всичките си победи. За разлика от други асове или пилоти с доказан брой унищожени врагове, неговата кариера се отличава със забележителна тактическа дисциплина и постоянна грижа за оцеляване, което му позволява да изпълни над хиляда и четиристотин бойни мисии. След края на войната е предаден на Съветския съюз, където остава в плен в продължение на десет години, без да се поддаде на натиска, на който е подложен. Освободен е през 1955 г. и продължава кариерата си в новите въздушни сили на Федерална република Германия. Фигурата му олицетворява както майсторството на пилот изтребител, така и моралните и човешките сложности на войната през XX век.

МАНОЛИС ГЛЕЗОС

Манолис Глезос (1922 – 2020) е партизанин, прогресивен политик, журналист и писател, който със своята зрелищна и изключително символична акция на Акропола през 1941 г. се превръща в символ на началото на гръцката съпротива срещу германския окупатор.

Опитвайки два пъти, който е на негова възраст, за окупирана Европа, целият му живот е отражение на любовта му към Елада и на неговата отдаденост на свободата и справедливостта.

ЦАР БОРИС III

Цар Борис III (1894–1943) е първороден син на цар Фердинанд I и Мария Луиза от династия Бурбон-Парма, а се възкачва на трона през 1918 г., едва на 24-годишна възраст. Това става след абдикирането на баща му, наложено от пораженията, които той претърпява във Втората балканска война и в Първата световна война, където България фатално свързва съдбата си с тази на Германия. Последвалата политическа нестабилност принуждава цар Борис да търси укрепване на личната си власт, въпреки че се опитва да тушира острите политически противопоставяния. За да се опита да противостои на все по-нарастващата икономическа зависимост от Германия и международната изолация, подтикват България да се присъедини към Тристранния пакт, подписан от политиците и немската военна администрация на Царството. Борис III обаче не се подчинява на всички искания на Хитлер, не изпраща войски да се сражават с Вермахта на руския фронт, не позволява евреите, живеещи в България – около петдесет хиляди, да бъдат депортирани в лагерите на смъртта.