Хълцащ дракон е избягал от книжка с приказки и докато се скита из Адвенчър бей, бълва страшни огнени кълба. Ръбъл, Алекс и приятелите им трябва да го върнат в приказката му. Дали ще успеят?

СТЮАРТ МИЛ

Утилитаризмът, който може да промени света

Джон Стюарт Мил (1806–1873) е най-значимият британски философ на XIX век, но неговата значимост произтича не толкова от заслужения му исторически авторитет, колкото от факта, че идеите му са все още живи и продължават да ни провокират да мислим. Ако трябва да синтезираме философията му в няколко реда, бихме могли да я опишем като размисъл върху значението и желаната същност на идеалите за свобода, равенство и братство. Тези идеали от своя страна се основават на специфична версия на утилитаризма – доктрината, която твърди, че най-голямото щастие за възможно най-голям брой хора трябва да бъде водещият принцип на нашето поведение. Въз основа на тази етическа теория трябва да се защитава правото на индивида да изгражда живота си според собствените си критерии, равенството между половете, демокрацията като най-добра форма на управление и човечеството като единствения обект на рационално преклонение.

Кой плаче в гъстата джунгла? Пантерата Багира се приближава бавно... и остава с отворена уста. Това не го е очаквал – има малко дете в реката, човешко дете, само!

Маршал придружава своя идол в автомобилните състезания.
На пистата Чийта създава проблеми.
Но Пес патрулът винаги е готов за спасителна мисия!

ВЕБЕР

Социалните науки: изправени пред модерността

Първият досег на всеки читател с изследванията и трудовете на Макс Вебер (1864 – 1920) не може да се случи „спокойно“, без да се вземе предвид [нечетливо заради отблясъка] въпрос, който винаги го съпътства: кой е Макс Вебер? Критиката го е определяла като юрист, историк, икономист и историк на икономиката; като политик, учен, философ, социолог, но също и като администратор и теоретик на капиталистическата рационализация на германското индустриално общество от началото на XX век. Както тематичният обхват, така и аналитичната дълбочина на неговото творчество показват защо той е една от най-влиятелните личности на съвременната мисъл. Тази книга има за цел да проследи изследванията и размишленията, чрез които на прага между XIX и XX век той успява да улови чертите и сложността на модерния свят чрез инструментите на историко-социалните науки.

ПОСТМОДЕРНИЗЪМ

Жан-Франсоа Лиотар и Джани Ватимо

Най-ярки представители на постмодернизма, както в неговите по-теоретични (критика на технокрацията, сциентизма), и като постистория (критика на либерализма и на днешното общество) са Жан-Франсоа Лиотар (1924 – 1998) и Джани Ватимо (1936 г.), които еднакво яростно се противопоставят на идеята за прогресивното развитие на човечеството и на последователния и консуматорски капитализъм. Като алтернатива и двамата се впускат в плурализъм, отричане на истината за последна инстанция, отричане истината за мислене-живеене, които са колкото строги, толкова и креативни. Лиотар във философията върви към безкрайното многообразие на принципите, на правилата и условията на рационалната възможност, които остават в нашия реален свят. Това дава от своя страна големи основания на Ватимо да се върне към премахването на всички правила от мисленето, опитвайки на всички премени.

МОНТЕСКЬО

Хората, духът, законите

В творчеството на Шарл-Луи дьо Секонда, барон дьо Монтескьо (1689 – 1755) човек може да влезе от много страни и да открие много зали, в които да се задържи: справедливостта и свободата на човека са водещата линия на неговата мисъл, а законите са мястото, на което той ги търси. Наблюдението и анализът са неговият инструмент, умереността и спокойствието – отличителните му черти. Той познава иронията, но не умее да бъде злонамерен. Като човек на Просвещението и неуморен търсач, той насочва погледа си към света на хората и към тяхната история, оставяйки ни урок по релативизъм, откритост и рационалност, който устоява на времето. Това въведение в неговото творчество се стреми да предаде смисъла и значението му или поне да посочи няколко входа, чрез които можем да навлезем в него и да се поспрем, за да размишляваме заедно с него

РОРТИ

Рорти и прагматическият обрат

Ричард Рорти (1931–2007) е един от най-влиятелните философи през последните десетилетия на XX век. Неговите идеи се асоциират с неопрагматизма, философско движение, възникнало в Съединените щати през 80-те години, но по-скоро и с прагматическия завой, наблюдаван при някои европейски философи. Рорти води диалог с различни философски традиции като херменевтиката и аналитичната философия и участва в дебати с фигури като Ролс, Хабермас и Ватимо. В многобройните си книги и лекции той поставя под въпрос традиционния начин на теоретизиране на проблеми като истината, човешката природа и валидността на моралните принципи и предлага по-исторически начини за обяснение на стойността на човешките езици, светлите и тъмните страни на демокрацията, напрежението между отговорността и свободата, разделението между религия и политика и ролята на литературата в едно по-малко жестоко общество.

ОРТЕГА И ГАСЕТ

Приключенията на истината

Ортега и Гасет (1883–1955) преди всичко е философ, мислител, който полага началата на европейската философска мисъл и изгражда обща култура. Голяма част от очарователните му творби се крие в убеждението му, че политическият живот не е въпрос само за обект на размисъл. Той е убеден, че за да се разбере една метафизика, е необходимо по някакъв начин да се създаде история, тъй като метафизиката, искаме или не, ни завладява в най-дълбоките ни определения на хода на историята и настоящия момент. Всъщност философията изисква самосъзнание и осъзнаване на обкръжението и обстоятелствата около нас. В тази книга като изложение, при това недвусмислено и открито, е разгледана новата чувствителност, теоретично обоснована от Ортега във връзка с проблемите, пред които е изправено обществото на неговото време. Той е убеден, че реалността може да бъде по-добра, ако се вземат подходящи мерки, и затова не само ни подтиква да запитаме не само какъв е идеалът, но и какви бихме искали да станем (възможност).

ШЕЛИНГ
Между природата и меланхолията

„Шелинг си е Шелинг и човек трябва да го приема такъв, какъвто е“ – тези думи описват точно немския философ Фридрих Вилхелм Йозеф фон Шелинг (1775–1854), ексцентричен мислител, чиито мелодраматичен порив опасно тласка както личния му живот, така и философията му към ръба на пропастта. Непрекъснато на кръстопът между гняв и разум и едновременно изпаднал в анонимност, Шелинг е нещо средно между мрачен интелектуалец, който развива суровата строгост като свое ежедневно знание, и очарователно неспокоен денди, законосен син на изтерзаната от страсти романтична епоха.

РОЛС – Философът на справедливостта

Никой не е мислил за справедливостта в съвременния свят с такава интелигентност и строгост, както Джон Ролс (1921–2002). Той посвещава цял живот на това да разреши напрежението между свободата и равенството, без да се отказва нито от едното, нито от другото, защото и двете са незаменими за демокрацията.

Неговата „Теория на справедливостта“ е сред най-влиятелните философски книги на XX век.

ДИДРО – Духът на Френското просвещение

Фигурата на Дени Дидро (1713–1784) в общото въображение се свързва най-вече с необикновената работа по издаването на Енциклопедията – един от най-представителните манифести на Френското и Европейското просвещение. Но Дидро е много повече от педантичен и старателен редактор: той създава няколко философски текста и се включва по оригинален начин във философския дебат на XVIII век. След като получава католическо образование, той критикува християнството до степен да заеме първо страната на деизма, а след това категорично страната на атеизма. От дуализма на Декарт той възприема материалистичния монизъм в стила на Спиноза; отделя достатъчно време за размисли върху антропологията и сенсуализма, както и за анализ на страстите; накрая се занимава с естетика, художествена литература и драматургия. Този текст има за цел да възстанови дълбочината на мисълта на френския философ, като прекрачи отвъд опростяването на идеите му, на което е бил подложен твърде дълго време.