Произведенията на великите мислители несъмнено
са свързани с историята на човешката култура. И не
само това. Те са непрестанна покана за размисъл и
критично мислене, тъй като фундаменталните въпроси,
които по един или друг начин всеки човек си задава
и отговоря, не са се променили особено: какво е
истината, кое е добро, какво е реалност, какво трябва
да е поведението ми?
Големите въпроси за висшите ценности, като живота,
доброто и реалността, винаги са били обект на
размисъл. Всяка епоха е давала своя отговор
благодарение на философи като Платон, Аристотел,
Ницше, Кант...
Открий вселената на ФИЛОСОФИЯТА
е амбициозен издателски проект, какъвто до
момента няма на българския книжен пазар. Със
своя новаторски подход към философията, издателят
цели да приближи читателите до идеите на великите
философи, като комбинира научна прецизност с
приятно за четене съдържание и специализирана
информация. В увлекателната колекция от книги е
събрана есенцията на философската мисъл и това я
прави подходяща за широка читателска аудитория.
Поредицата е една незаменима възможност
да откриете и разберете начина, по който са
разсъждавали най-големите умове във философията.

ЦАР БОРИС III

Цар Борис III (1894–1943) е първороден син на цар Фердинанд I и Мария Луиза от династия Бурбон-Парма, а се възкачва на трона през 1918 г., едва на 24-годишна възраст. Това става след абдикирането на баща му, наложено от пораженията, които той претърпява във Втората балканска война и в Първата световна война, където България фатално свързва съдбата си с тази на Германия. Последвалата политическа нестабилност принуждава цар Борис да търси укрепване на личната си власт, въпреки че се опитва да тушира острите политически противопоставяния. За да се опита да противостои на все по-нарастващата икономическа зависимост от Германия и международната изолация, подтикват България да се присъедини към Тристранния пакт, подписан от политиците и немската военна администрация на Царството. Борис III обаче не се подчинява на всички искания на Хитлер, не изпраща войски да се сражават с Вермахта на руския фронт, не позволява евреите, живеещи в България – около петдесет хиляди, да бъдат депортирани в лагерите на смъртта.

РУДОЛФ ХЬОС

С няколко думи: свещеник, Рудолф Хьос се превръща в архитект на най-голямата фабрика за смърт в историята. Като комендант на Аушвиц-Биркенау между 1940 и 1943 г. носи пряка отговорност за убийството на над един милион души, често извършвано с хладнокръвието на човек, ръководещ индустриална операция. Неговата фигура въплъщава като малко други баналността на нацисткото зло: обикновен индивид, превърнат в ключов елемент от безпрецедентен геноцид. Неговата биография не само документира механиката на ужаса, но и разкрива мисленето, което го прави възможен.

Паул Тюмел

Той е известен като „д-р Холмс“ сред колегите си от нацисткото разузнаване, а за чехословашкото разузнаване е агент А-54. Паул Тюмел (1902–1945) е двоен агент, който под най-малко петнадесет различни самоличности работи за чехословашките тайни служби от самото сърце на германското военно разузнаване (Абвера) между 1936 и 1942 година. Германските власти се опитват да заличат истинската му самоличност и ролята му в историята и почти успяват. Днес много историци го смятат за един от най-ценните шпиони в Централна Европа по време на Втората световна война. Тази книга разказва историята на човека, който се осмелява да се противопостави на Третия райх отвътре.

СИМОН ВИЗЕНТАЛ

Ако трябва да се определи Симон Визентал с една дума, тя би била „ловец“. Нацистите го влачат през гета, затвори и концентрационни лагери, а 89 негови роднини са убити в газови камери, но той се измъква от ада. От освобождаването му през май 1945 г. до края на живота му през септември 2005 г. съсредоточава цялата си енергия върху единствена цел: да преследва палачите. Благодарение на неговите неуморни разследвания престъпници като Айхман, Щангл или Мюрер се озовават на подсъдимата скамейка. Но най-голямата му заслуга е да превърне личната трагедия в мисия, така че светът никога да не може да забрави.

ФУМИМАРО КОНОЕ

Принадлежащ към най-висшата японска аристокрация, Фумимаро Коное (1891–1945) олицетворява противоречията в Имперска Япония, разкъсвана между традиция и модерност, дипломация и милитаризъм. Като министър-председател в решаващи моменти той насърчава Военния курс на страната и по време на неговото управление Япония подписва Тристранния пакт с Германия и Италия. Краят му обобщава разпадането на елит, който не успява да контролира силите, които сам е отприщил. Историята на Коное е за провала на умереността пред лицето на военния радикализъм в предвоенна Япония.

ПИЙ XII

На 2 март 1939 г. кардинал Еудженио Пачели, който дотогава се е отличил като нунций в Германия и държавен секретар на Светия престол, става папа. Името, което си избира, е Пий XII – не само за да изрази приемственост, но и декларация за намерението му в битката, която изглежда очертаваща се война, а след нея така желаната от всички фигура на арбитър между враждуващите сили. Конфликтът обаче избухва няколко месеца по-късно и с увеличаването му на папския престол стои човек, чиято главна цел е да гарантира неутралитета на Ватикана и да не провокира по-големи злини за Църквата и католиците, с които тя се грижи за християните в Германия. Баби смъртта му през 1958 г. продължават да се разгарят спорове за действията, които е смятал за обосновани с оглед избягването на още престъпления.

АНЕ ФРАНК

Ане Франк (1929 – 1945) е немско момиче, известно с ценния си дневник, който е писала, докато се е крила със семейството си в Амстердам по време на нацистката окупация. В продължение на две години те описват живота си в укритието и своите усещания, страхове и надежди. Заловено е и депортирано в лагерите през август 1944 г., а умира в концентрационния лагер Берген-Белзен през 1945 г. Тя остава едно от най-мощните свидетелства за жертвата на Холокоста.

АЛБЕРТ ШПЕЕР

Шпеер е архитектът на военните архитектурни мечти на фюрера. Включително на най-внушителната от всички предградия на Берлин, за да се превърне в столица на вселенската империя.
Довереното на Хитлер в него е толкова голямо, че през 1942 г. го назначава за министър на въоръженията и мунициите – длъжност с изключителна отговорност както се на предходи военното положение. Благодарение на организационните му умения германската армия да успява на бойните полета до късната фаза по-дълго от очакваното. След поражението да се изправя пред съда в Нюрнберг и да се превърне в един от малкото технократи, които не губят лице заради престъпленията и жестокостите.

ЛУДВИГ АЛМАШИ

Аристократът и изследовател Лудвиг Алмаши е изтъкан от светлосенки, характерни за време, в което границите, включително моралните, се размиват. Свързан с Кралското географско дружество на Великобритания, той изследва източната част на Сахара, когато по картите все още съществуват „бели петна“; прокарва маршрути, усъвършенства картографията и открива хилядолетни скални рисунки. По време на войната познанията му за пустинята го правят твърде ценен и той влиза в Абвера, като оглавява операция „Салам“ – дръзко проникване на германски агенти в Египет през Сахара. Години по-късно Холивуд го преосмисля като романтична легенда. Реалността обаче е на много по-неудобен и много по-интересен човек от всяка измислица.

ХАЙНЦ ГУДЕРИАН

По време на Първата световна война Хайнц Гудериан, тогава млад офицер от германския Генерален щаб, открива ново и страшно оръжие, от което може да се извлече изключителна полза – това е танкът. След като мирът е възстановен, той се посвещава на изучаването му най-напред на теория, а по-късно, избягвайки с изобретателност ограниченията върху въоръжението, наложени на Германия от Версайския договор и на практика. Превръща се в голям поддръжник на бронетанковата армия. Адолф Хитлер повярва в него и нарежда да се създадат танкови дивизии, които изиграват решителна роля за бързите и победоносни кампании в Полша и Франция, и двете за блестящата концепцията за блицкриг (мълниеносна война). Когато Гудериан се опитва да приложи в много по-амбициозната и неуспешна операция „Барбароса“ срещу Съветския съюз, той е обвинен от армията заради склонността му да се противопоставя на началниците си и да действа на своя глава. Генералът е възстановен от фюрера едва когато поражението на Германия във войната вече е неизбежно.

ДИТРИХ БОНХОФЕР

Важни личности от Втората световна война

Дитрих Бонхофер (1906–1945) заема особено място сред германските интелектуалци и духовници от времето на нацизма. Като пастор и протестантски мислител, той се противопоставя на нацистката власт и участва в съпротивата. Плаща с живота си за своята позиция, но остава пример за морална твърдост и вяра.